САмостоятелност. Може ли да се справим с това?

Смятате ли че след като даден човек навърши 18 години и завърши училище трябва да се изнесе от родния си дом. Дори и да има тази възможност. Аз мисля че младите хора на по 18-19-20 години не трябва да се комплексират затова че живеят при родителите си. Въпреки това обаче има деца който на по 16 години вече са самостоятелни и се справят с живота сами. Това обаче е било едно време. Сега всички са разглезени и искат да са самостоятелни на по 18, обаче тези хора и гащите не могат да си изберат. Малцина са тези които могат наистина да се грижат сами за себе си. Вие как мислите?

Малко си обърка тезата. Едно време 16 годишните не са били самостоятелни, напротив. Но зависи и от социалния статус. По-заможните родители винаги са държали децата си несамостоятелни, докато по-бедните не са отдавали значение на това, децата им така или иначе от рано са работели и са се женили.

Бедните смятат, че всеки трябва сам да се бори и да успява.
Богатите смятат, че човк трябва да се възпитава от по-старите до края на живота си.

В момента границите са се размили. И двете неща се смесват.

Но да ти отговоря на въпроса - малдият човек трябва да се изнесе, ако може и ако иска. Ясно е на всички как отношенията стават или по-сухи или доста по-непоносими, когато младият човек продължава да живее при семейството си. Но това е просто тендеция на сегашното време. Има достатъчно 18-20 годишни, които идеално се разбират с родителите си и изнасянето им става едва тогава, когато къщата стане прекалено тясна. А когато къщата е голяма - новто семейство на малдия човек може също да живее при родителите. Има и такива случаи - и то не малко.

Всичко зависи от отношенията. Ако те са кофти, човек и на 14 ще иска вече да се маха от семейството си.

И вече оттук почва една мнооооого голяма тема. Прав си, че е пълно с младежи, които не могат да си изберат гащите. Те сами са се обрекли мама и тати да им избират всички пътища в живота. И кофтито е тогава, когато такива като тях са пратени от провинцията в Студентски град да стават студенти и да живеят сами. Резултатът е катастрофален. Това е най-мръсният ипрепикан квартал в Столицата. Вярно, намесва се и провицниалната липса на култура, но една голяма роля изиграва и чисто семейното безкултурие на младежите.

Знаете ли колко от тях получават всеки уикенд манжда от мама, не готвят и харчат всичките си пари за чалга заведения? Всичките си пари, идващи от мама. И така докъде?

Гнус е тая младеж да е самостоятелна.

Ако младежите в Студентски град си мислят че са видяли живота само защото стоят на мизерията там жестоко се лъжат. Егати на 90 процента там мама и тати им дават бурканите с яденето и и плащат всички разноски. Трябва да видиш истинското дъно за да може дори да направиш опит да се справиш сам. Аз живея с родителите си и ми е приятно. Наистина бих искал да се изнеса но на този етап няма да мога да се справя сам.

Идеята беше обачче за олд скуул-а че преди в семействата е имало строга дисциплина и дори и на 20 да си ако повишиш тон на родителя си получаваш шамар зад врата. Затова и са били готови тогава децата да се справят сами. Майка ми например на 16 години е потдържала зялата ктъща. Готвила е чистила е прала е.

Сетих се вчера си говорехме с един колега за развратената младеж,,, направо какви неща се случват в неговия квартал всяка вечер. Но нека да не засягаме темата за тоталната разварт на днешната младеж.

Аз още съм млад, но мисля, че като дойде този момент, първите няколко седмици/месеца ще се осера жестоко и набързо ще се науча как и защо, какво трябва да правя.

Имам малко време, де. Иначе самостоятелността в представите на повечето е "няма мама и тати да ми врънкат, че трябва рано да ставам от компа, няма да ми ограничават времето, когато се прибирам...супер ще е!"

Мама като спре да ти прави дроб сърмата ке те видим!

Ще разбереш важноста на консервите и микровълновата печка.

Ако човек иска и може - изнася се. Ако иска и не може - намира начин и се изнася.
Да се изнесеш означава ли да живееш сам? Защото тогава идва един момент... не ми казвайте,че не вие хубаво да се приберете и да имате сготвена вечеря. Не говорим просто за храната като нужда, говорим за грижата, за онази идея,че се прибираш у дома и там се чувстваш добре и си с хората, които те обичат малко или много. Дори и да ти врякат,че пак си закъснял до никое време... пука им, щом са усетили. За човешкия фактор говорим. Кой иска да яде сам вечер в продължение на седмици, месеци? Това е от чисто емоционална гледна точка, при условие,че имаме нещо като Семейство.

На кратко:
Уважавам хора грижещи се сами за себе си. А къде ще живеят си е техен избор.

^ Зарежи човешкия фактор. Аз искам да си ям сам и нямам нужда от вечеря с нашите. Никогане ми е харесвала.

^ Донякъде съгласен. То хубаво компанията, обаче на този етап нашите гледат само да се заяждат и да ми обясняват от време на време колко съм некадърен, за да не го забравя случайно. С баща ми ни е нужна една минута да се скараме, а това ми пречи да си ям супата топчета, ебаси, примерно.

Даже като си ям сам ми е много по-хубаво

Някаква група фемили хейт се насъбрахме. На ми е приятно да вечерам с родителите, но е п хубаво с приятелката ми. И ако ще се изнасям бих искал да е с нея. Ще направя всичко възможно да е така.

Господа, не случайно съм написала и "при условие,че имаме нещо като Семейство. ". Нататък не се чувствам в правото си да говоря, не познавам хората, при които се прибирате.

А, не, виж, не ме разбирайте погрешно - имам хубаво семейство, лошото е, че нашите са прекалено амбициозни и перфекционисти спрямо мен. Винаги имат най-големите очаквания и желаят аз да отговарям на тях, а това няма как да става винаги. На майка ми максимата е, че ученето е най-важното едва ли не въобще в целия живот, докато баща ми от време на време контрира мнението й, но и той държи на това. А за мен нещата просто не стоят така.

И, естествено, още си живеят с мисълта, че съм малко дете. Затова ми игнорират мнението, затова възникват спорове и става гореописаната ситуация.

лялям.

Да, представям си глетката. Мен за да ме възприемат като голям човек (ии то майка ми, баща ми още не е) трябваше вкъщи да се случат едни почти катаклизми, които аз приех сравнително стабилно и в няколко ситуации да мисля по-ззряло от нея... та, не винаги си заслужава!
Това с очакванията, и при мойте е така и каквото и да се лъжем продължава да е. НЯма как да се избяга, до някаква степен показва загриженост. С добро го правят... колкото и да ни пречат, колкото и да ни се пречкат, колкото и да ни побъркват - идеята им е положителна... по техните стандарти. Иди им обясни,че ти имаш други стандарти, надежда няма. За т'ва се отказах да обяснявам, вече рпосто правя каквото аз съм решила,че искам.

scion_of_storm написа:Аз още съм млад, но мисля, че като дойде този момент, първите няколко седмици/месеца ще се осера жестоко и набързо ще се науча как и защо, какво трябва да правя.

Хаха, това искрено ме развесели, защото е самата истина. И по същия начин ще се омажем 95% от хората тук. Разликата просто е Огромна, когато само собствените ти сили са определящи.

А що се отнася до семейните неразбирателства и конфликти - има ги винаги и при всеки. Приемат различно измерение, но в общи линии всичко се върти и повтаря... при всеки.

Обичам да вечерям с нашите - мама готви страхотно и атмосферата е приятна.

Да, смятам да се изнеса от вкъщи до края на годината или, по-вероятно, в началото на следващата. На пролет с полет.

Топката е в полето на родителите. Не само че трябва да възпитат детето си така че да не се получават нетърпими дразнения, тоест то да не ги създава с липсата на елементарен такт и разбиране към слабостите на родителите, но и те самите да се държат на ниво когато трябва да се посрещат белите на дете/проблемите на тийнейджър/кръстопътя на пълнолетен. Общо взето ще стане мазало не когато напуснем домовете си, а ми когато станем родители, тогава, ако си вършим работата както трябва, най-вероятно нашите деца ще разсъждават над същото. Обаче пътя от напускането на дома до създаването на твой е строго индивидуален.

Трябва да се отбележи, че това не е единственият път, но е естественият път.

Аз ли? Аз не желая да скоча в дом с жена и деца твърде рано според гореспоменатия път. Друг е въпроса за почвата в любовта на която се гради дома. И какво става после с възпитанието на детето, когато почвата се окаже кофти. Така се връщаме в начална позиция. Иначе връзката между моите родители се е запазила от това че баща ми е моряк и от 8 месеца в годината - 4 е вкъщи. Но дотам ми се разпростират знанията за взамоотношенията им, това не е моя работа, аз съм им син а не брачен консултант. Те пък са ми дали възможността да мисля свободно, а това е може би най-ценното нещо в живота ми.

Нашите вечери заедно са приятни, но винаги с антидепресанта телевизор. Когато седиш с родителите си в тиха стая се получава тягаво.

boot написа:

InsArtTure написа:

Знаете ли колко от тях получават всеки уикенд манжда от мама, не готвят и харчат всичките си пари за чалга заведения? Всичките си пари, идващи от мама. И така докъде?

Гнус е тая младеж да е самостоятелна.

[b]Е тази младеж не е самостоятелна. Самостоятелен значи сам да си изкарваш парите, с които да плащаш наема, сметките, манджата, дрехите, чалга заведенията и както там още ти трябва.

Според мен той има предвид времето, когато наистина стават самостоятелни: започват да работят (преди или след като завършат), остават в големия град (ъф корс, на първо място), продължават да консумират като за последно, намират си половинката, която е водила същия живот, създават си семейство... и да не продължавам с гадостите!

Да им имам самостоятелността. Хубаво е да не ти висят на главата кога си миеш зъбите или защо имаш петно на килима в стаята, но също е и хубаво ако получаваш някаква подкрепа. Както каза гражданина Михаил - самостоятелността е естесвения път и смятам да споделя тая теза. Най-малкото, че когато човек получава определени неща на тепсия, не се научава да поема отговорност за въпросните неща и в един момент се оказва на средата на пътя без да знае на къде отива. Трябва си окопитване и колкото по-близо до законното/административно/уотевър пълнолетие е, толкова по-добре, според мен.

Според мен най-голямата драма на младия човек е, че изобщо не получава подкрепа за самостоятелност. Наблюдавал съм много семейства. Повечето не си подкрепят децата им да са самостоятелни. Никак.

При мен има подобна ситуация. Баща ми ме кори яростно, задето искам да не живея с тях. Обвинява ме, че си зарязвам семейството.

Ха, при мен е смесено. Баща ми е казал, че след 19 години ако не си уредя нещата както трябва и е редно - гони ме от нас и да се оправям както си ща, само ще ми помага от време на време. Майка ми е на обратния полюс.

Но като цяло малко родители искат да се разделят с децата си и решават, че е време за един битов поксипол синдром.

Както е гениалната песен на тая тема на Ин Флеймс - Coerced Coexistance.

InsArtTure написа:При мен има подобна ситуация. Баща ми ме кори яростно, задето искам да не живея с тях. Обвинява ме, че си зарязвам семейството.

Хахаха, любимото ми насаждане на псевдолоялност Още по-хубаво става, когато превръщат всички твои победи в собсвени, защото ти осигуряват покрив над главата...единствено

Ти не знаеш ли, че осигуряването на покрив е най-грандиозното и велико дело, което някой може да извърши!

...и в само по себе си е достатъчно да поддържа едно прекрасно Семейство.

Всъщност, любимото ми винаги е било "Докато ми ядеш от хляба (и, разбира се, спиш под покрива) ще ме слушаш.". А веднъж баща ми разби тотално с рпостичкото - "Баща съм ти. ЩЕ МЕ СЛУАШ."

Просто трябва да приемем че родителите ни може и да са слаби хора, и че нямат желание да се доизкусуряват, колкото и да ги обичаме или ако не това поне да не им желаем злото.

Също така е хубаво и да не се държим като знаещите всички тайни на света, най-малкото заради това че не знаем доколко се изкукуригва на ръба на критическата.

То ако знаехме всички тайни на света, нямаше да бистрим такива проблеми като самостоятелност, движение по пътищата и новия албум на Evergrey. И има една тънка граница между изкукуригване в критическата и болест (поне тя не е често срещана). И да, никой не е съвършен, след някаква възраст промените просто не се случват, но това не е причина да се опитваш да задушаваш семейството си, хората, които сигурно ще се грижат за теб, когато не можеш да си нацелиш устата с лъжицата.