Какви сме ние!
+4
scion_of_storm
boot
InsArtTure
zelatorr
8 posters
Страница 1 от 1
Какви сме ние!
Подяволите. Как се държим ние на улицата. Спазваме ли простите правила за движение. Хвърляте ли си шибания фас в кофата. Какво можем да направим ние, МАЛКОТО ОБЩЕСТВО за едни по -добър свят.
Егати> СУтрин като отивам за работа и слезна от транвая всички тръгват да пресичат на червено а аз като съвестен човек чакам зеления светофар да светно. Обаче се намира някой да мине покрай мен и да пита "Бате кво чакаш". Останали ли са изобщо хора които да живеят по правилата, които да се чудят как да преебат общината като не си продупчат шибания билет защото ще им се откъснат цели 100 стотинки от сърцето.
Станали сме с по цигански манталитет от циганите.
Егати> СУтрин като отивам за работа и слезна от транвая всички тръгват да пресичат на червено а аз като съвестен човек чакам зеления светофар да светно. Обаче се намира някой да мине покрай мен и да пита "Бате кво чакаш". Останали ли са изобщо хора които да живеят по правилата, които да се чудят как да преебат общината като не си продупчат шибания билет защото ще им се откъснат цели 100 стотинки от сърцето.
Станали сме с по цигански манталитет от циганите.
Re: Какви сме ние!
Аз си хвърлям всичките боклуци в кофите, чакам да светне зелено (най-малкото, защото не съм безсмъртен, ебати! За разлика от останалите), пътувам като редовен пътник. Просто ми се струва достойно, актои ми се прииска да си хвърля боклука някъде (говорим за малък боклук) нещо ме свива под стомаха и не мога да го направя.
Мисля, че просто трябва възпитание. На всички около нас. Пропаганда.
Мисля, че просто трябва възпитание. На всички около нас. Пропаганда.
Re: Какви сме ние!
Тук може да описваме персонажи от изминалият ден. Кой с каква простотия ни е впечатлил. Днес някакв капут пред мен си визма последната цигара и хвърля кутрията на улицата посредата. Обчъща се и ми иска огънче моля ти се.
Re: Какви сме ние!
Това за пресичането ми е болна тема напоследък. Винаги, винаги чакам да светне зелено за мен, дори не пресичам когато на перпендикулярните вече им свети червено. Чинно си чакам зеленкото. Но ако има пешеходна най-мразя да не ме пуснат да мина или да ме пуснат придружено с яко псувни и проклятия. А аз винаги пресичам по възможно най-бързия начин, не възпрепятствам движението изобщо. Е, освен когато някой наглец не спре по средата на пешеходната или нещо друго дразнещо.
Любимите ми случки по повода са двечки. Едната е от миналото лято. С една приятелка сме, пресичаме на една пешеходна на Янко Сакъзов (отиваме до Заимов). Аз говоря по телефона, но определено не се мотая, пресичам си бързо. При което някаква Лада (много примерно, де, но беше нещо старо и соц), натоварена до тавана, а и над тавана с нещо си, пълна с мангали, се е позасилила, но очаквам да намали докато ние минем, пътят беше почти празен, нямаше как да не са ни видели. Намалиха де, почти на крака ми спряха, напсуваха ме по най-селския начин, напсувах ги и аз в отговор (тук културата и възпитанието ми липсват, знам) и си минаха. Приятелят, с когото говорих по телефона вече беше скочил и се чудеше кой ми прави проблеми.
Другата история е от преди 2-3 седмици. Пресичам аз към 21:30 на ъгъла на Пиротска и забравих как се казваше, там до 18то, супер дългия светофар. Беше си зелено, пътят почти празен, само някакви дебили (предполагам са били на културно мероприятие в Мола) искаха да минат през мен, пак ме напсуваха много, аз също така лекичко Даже тръгнаха да спират и да се разправяме фейс ту фейс, но за тяхно щастие не го направиха, защото от отсрещната страна ме чакаха приятелят ми (бая боен) и още едно бойно другарче от мъжки пол. Пък и се връщаха от пиене, така че бяха в бойна готовност.
Отплеснах се и в заключение ще кажа, че мразя автомобили и шофьори. Прекалено ми е пълна столицата и според личното ми мнение не трябва да се допускат автомобили с НЕсофийски регистрации. Но това е една съвсем друга тема...
Любимите ми случки по повода са двечки. Едната е от миналото лято. С една приятелка сме, пресичаме на една пешеходна на Янко Сакъзов (отиваме до Заимов). Аз говоря по телефона, но определено не се мотая, пресичам си бързо. При което някаква Лада (много примерно, де, но беше нещо старо и соц), натоварена до тавана, а и над тавана с нещо си, пълна с мангали, се е позасилила, но очаквам да намали докато ние минем, пътят беше почти празен, нямаше как да не са ни видели. Намалиха де, почти на крака ми спряха, напсуваха ме по най-селския начин, напсувах ги и аз в отговор (тук културата и възпитанието ми липсват, знам) и си минаха. Приятелят, с когото говорих по телефона вече беше скочил и се чудеше кой ми прави проблеми.
Другата история е от преди 2-3 седмици. Пресичам аз към 21:30 на ъгъла на Пиротска и забравих как се казваше, там до 18то, супер дългия светофар. Беше си зелено, пътят почти празен, само някакви дебили (предполагам са били на културно мероприятие в Мола) искаха да минат през мен, пак ме напсуваха много, аз също така лекичко Даже тръгнаха да спират и да се разправяме фейс ту фейс, но за тяхно щастие не го направиха, защото от отсрещната страна ме чакаха приятелят ми (бая боен) и още едно бойно другарче от мъжки пол. Пък и се връщаха от пиене, така че бяха в бойна готовност.
Отплеснах се и в заключение ще кажа, че мразя автомобили и шофьори. Прекалено ми е пълна столицата и според личното ми мнение не трябва да се допускат автомобили с НЕсофийски регистрации. Но това е една съвсем друга тема...
Re: Какви сме ние!
Oсoбено нашите шофьори са ужасТни...
Аз понякога, признавам си, пресичам на червено, но това има доста общо с това колко държи светофара. Леле, този на СУ е някакъв ужасяващ, държи те от раз поне 4-5 минути, а пък ако горе има Катаджия да координира нещата ситуацията става още по-куца.
Боклука гледам винаги да си го хвърлям, даже правя забележка на познати/приятели/който и да е с мен, да правят същото, за да не замърсяват и без това боклучавата София. Но съм виждал такива простотии безкрайни, че се чудя защо мрънкаме за боклука в града ни, като ние сами го създаваме. Тъпо е.
Аз понякога, признавам си, пресичам на червено, но това има доста общо с това колко държи светофара. Леле, този на СУ е някакъв ужасяващ, държи те от раз поне 4-5 минути, а пък ако горе има Катаджия да координира нещата ситуацията става още по-куца.
Боклука гледам винаги да си го хвърлям, даже правя забележка на познати/приятели/който и да е с мен, да правят същото, за да не замърсяват и без това боклучавата София. Но съм виждал такива простотии безкрайни, че се чудя защо мрънкаме за боклука в града ни, като ние сами го създаваме. Тъпо е.
scion_of_storm- Брой мнения : 56
Registration date : 11.08.2008
Re: Какви сме ние!
В моя мил роден град да си изчакаш зеленто да светне не е толкова трудно. Май най-мнгоо по минута се чака на светофарите с броячи, а мен даже тази минута е способна да ме отегчи до болка. Като съм с колелото се движа малко по-идиотски и почти няма ден,в който да съм карала градско и да не съм отнесла поне една псувня... но като цяло не си правя гафовете нарочно!
Ама имам една случка от София... на КАмелот беше, запътила съм се аз като пич да вървя от автогара до СУ (а от там да хващам еди кой си номер автобус, да броя 10 спирки и да сляза на пазарчето в еди кой си квартал... добре,че там ме намериха!). Пресичам на едно светофарче, мисля,че беше след Лъвов мост (?!), пресича се галвен път, отрсеща има ДънкинДонътс. Събрали сме се сигурно 20 човека да чакаме, светофара светва зелено, ала нито една кола не спира. След мъничко няколко по-смели пешеходци тръгват да пресичат (още е зелено!), колите останали без избор спират в зикзакообразен ред, задминали на 3 метра пешеходната пътека и разбира се, псуващи епшеходците на воля... от тогава намразих пресичането в столицата.
Ама имам една случка от София... на КАмелот беше, запътила съм се аз като пич да вървя от автогара до СУ (а от там да хващам еди кой си номер автобус, да броя 10 спирки и да сляза на пазарчето в еди кой си квартал... добре,че там ме намериха!). Пресичам на едно светофарче, мисля,че беше след Лъвов мост (?!), пресича се галвен път, отрсеща има ДънкинДонътс. Събрали сме се сигурно 20 човека да чакаме, светофара светва зелено, ала нито една кола не спира. След мъничко няколко по-смели пешеходци тръгват да пресичат (още е зелено!), колите останали без избор спират в зикзакообразен ред, задминали на 3 метра пешеходната пътека и разбира се, псуващи епшеходците на воля... от тогава намразих пресичането в столицата.
Re: Какви сме ние!
Действието се развива в жк. Люлин. Ходим си по улицата или по-точно по бордюра. Минава някава кола и забърсва със страничното огледало задника на мой приятел. Излиза шофьора и почва да блъска приятеля ми и да му крещи къде е се намира къде може да ходи..
Re: Какви сме ние!
Да подшушна, че този въпрос е твърде широк и трябва да бъде разделен на много теми:
- шофьори и пешеходци
- боклуци
- нелюбезно обслужване
- държавна несправедливост
- пренаселване на градовете и опразване на селата
- имаме ли право да се оплакваме от поскъпването на всичко?
- промивка на мозъци от медиите
- изкривени разбирания на обществото
- малцинства с претенции
- и др.
- шофьори и пешеходци
- боклуци
- нелюбезно обслужване
- държавна несправедливост
- пренаселване на градовете и опразване на селата
- имаме ли право да се оплакваме от поскъпването на всичко?
- промивка на мозъци от медиите
- изкривени разбирания на обществото
- малцинства с претенции
- и др.
Pena de Locura- Благородник
- Брой мнения : 59
Местожителство : Еl cielo de Sofia
Registration date : 14.08.2008
Re: Какви сме ние!
Е, аз пък нямам какво да добавя по темата за шофьорите, то всичко е казано и пределно ясно - тотална простащина. Е, пресичам понякога на червено, за да не си изпусна транспорта и после да го чакам 40 минути. И изобщо, ама изобщо не ми е приятно да си пълня джобовете с боклуци, защото "Чистота" не изпразват кошчетата или просто не слагат такива. Обаче напоследък съм доволна от обслужването на продавачките, на които попадам. Усмихнати, макар по цял ден да не правят нищо, като им пожелаеш да е приятен деня ти отвръщат, дават ти касовата бележка и подобни нормални, човешки неща. Май имам късмет, м?
Какви сме ние!
Ето за това имам да напиша нещо. Не е нормално млад човек от варненски краен квартал, еквивалент на софийски краен квартал, тоест присъединено село, да се държи и разсъждава невероятно комплексирано и бездушно относно всичко свързано с живота му. Въпросния човек е мой познат и мога да кажа че бита и обкръжението му просто са го заклали като личност. Не искам да се правя на кой знае какъв sophisticated person, но такива хора направо ме втрещяват. И се чудя доколко е важен града за обиграването на един човек. Важен е и още как. Навсякъде по света хората се заселват на места с повече възможности и по-добро заплащане, но тук дупката е прекалено голяма. Вината е ясно у кои, но си мисля толкова ли е трудно да се заплаща повече за т.н. селски труд, та да осъзнаят дори и най-простоватите хора че не е нужно да се блъскаме всички на едно място.Pena de Locura написа:
- пренаселване на градовете и опразване на селата
Globetrotter- Брой мнения : 17
Местожителство : Варна
Registration date : 15.08.2008
Pena de Locura- Благородник
- Брой мнения : 59
Местожителство : Еl cielo de Sofia
Registration date : 14.08.2008
Re: Какви сме ние!
Трябва да си небивал късметлия, за да ти се случи всичко това в един живот. Сега бих казала, че има и яки неща тук, но 99 няма да успея да ги докарам. Обичам да ходя по улиците с музика в ушите, обичам и приятелите си тук, обичам си и училищата, дето съм била в тях. Ама нищо...новата добавка в колекцията беше, че дори в british council има такива велики шматки, че след 1 час седене пред касата в ТУ, да си платя увеличената такса, успях да се изнервя още повече. То поне там трябваше да не ми е неприятно да седя и да чакам да провери всичките си ненадписани папки с листа и да се наговори по телефона...
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|